По стар български обичай отиваме до Шамони с автомобил. Пътуваме два дни, задниците ни се схващат от седене а ръцете от шофиране. Естествено ще катерим дълги и трудни стени. В края на лятото курорта е претъпкан, на всякъде има опашки от хора-за лифта, за вода, за сладолед, за паркинг, за къмпинг, за маршрути. Гранд Жорас 4208м. е затрупан със пресен сняг както му е реда, а нашия отбор отива на Мон Блан Де Такюл за бърза аклиматизация. Връх, който предлага миксови маршрути с дължина от 300 до 1300 метра.
Качваме до височина 3800 метра с лифта и сблъсъкът с реалноста започва. Снегът се е превърнал в захар, пукнатините са зейнали като усти на гладни акули, от всякъде падат камъни  и оставят грозни дири.
Започва изкачването в ляво от триъгълника на Такюл. Преминаваме под огромни разцепени блокове с размер на жилищен блок и мълчим. Скачаме над пукнатини на стръмния склон и задържаме дъх. Хазарт, мисля си. Не е вертикално, не е трудно. Напротив, красиво е, но за сметка на това е страшно.
На телефона се изписва съобщение за разваляне на времето след ден и половина. Не му обръщаме внимание и продължаваме. Ранния след обяд разпъваме лека палатка на  платото между Такюл и Мон Миди и започва аклиматизация. До края на деня слушаме тътена от ледниците под нас и правим снимки. На 4000 метра сме, а около нас снега се топи. Този факт не ни харесва, но никой не ни пита. От време на време около нас преминават слизащи от Мон Блан гидове, влачейки след себе си клиенти с окаян вид.
На следващия ден изкачваме Мон Блан Де Такюл 4248м. и тръгваме отново през разпукания ледник и надвисналите сараци. Аклиматизацията от една нощ се брой за успешна.

Благодаря на О. Дачева, И. Андонов и Х. Янков, който бяха част от това пътуване в края на лятото на 2015-та година.

P.S. Мон Блан дьо Такюл 4248м. предлага безброй миксови маршрути от всякаква категория на трудност и не е за подценяване. В нашето пътуване му бе отредена друга роля.

​Тако Младенов
E -mail: tbmindustry@gmail.com