Ученикът: Учителю, по кой от трите пътя да поема?
Учителят: И по трите.
В древните източни учения, тройният път е метафора отразяваща медитативните практики базирани на мандалата, мудрата и мантрата. Крайната цел при всички процеси е различна- събуждане на тъмните или светлите сили, връзка с други светове или разпалване на свещения огън. Нашият случай бе малко по-различен. Използвахме тройния път, за да извадим от нас тишината, да изтрием мислите и емоциите и да извадим максималната сила на която е способно тялото ни.
Бяхме попаднали на магическо място с хилядолетна история. Свято за монасите на източното православие и катерачите. Около нас в тежък контраст се появяваха ту свети хора, ту тълпи амбициозни туристи. Някъде по средата бяхме и ние.
В първия ден, дъждът осуети намеренията ни и се отдадохме на снимане и проучване на района. Изненадата дойде от факта, че величествените гръцки кули са изкатерени за първи път от немски катерачи. По тази причина имената на маршрутите и информацията за тях бе основно на немски език.
Часове след дъжда подредих инвентара и застанах със свръзката* в основата на красива сто метрова кула. Никъде по скалите около нас не виждах други катерачи. За местните бе нормален работен ден и това обясняваше всичко. Нямаше от къде да почерпя допълнителна информация,а ми се искаше. Тръгнах и преди да се усетя, полегналият конгломерат** ме увлече. Така за няколко минути преминах петдесет метра с две включвания***. Свръзката пристигна и отново поех напред и нагоре. Скалата, обаче, стана вертикална. Нямаше ясна линия на маршрута, а халки**** за включване не се виждаха. Набрах още два метра височина и тишината в мен се загуби. Всички мисли се върнаха със страшна скорост и сила. Започнах да се оглеждам, да бъркам в торбата с магнезии и ритмично да сменям натоварването върху крайниците си. На подобно място падането е забранено, а цената висока.Не зная как, но успях да стигна до следващата халка. Преметнах въжето и се спуснах до партньора си. Безславно се спуснахме до основата на кулата.Минути след това ръцете и краката ми не спираха да треперят. Изпитвах единствено щастие от факта, че съм жив. През цялата нощ се връщах в мислите си на мястото от което се отказах. На сутринта нямах желание за катерене. Оставих се да бъда завладян от кулите, мястото и магията на Метеора.
Не ми липсваше сила или техника. Слабостта идваше от липсата на тишина в ума и сърцето. За още два дни изкатерихме два леки маршрута на различни кули и попивахме енергията на мястото.
Измина една дълга година преди да се върна на Метеора. Всичко бе същото-небето, скалите, къмпинга. Може би само аз се бях променил. Не се върнах на недовършената кула от миналата година, а избрах нова. Точно толкова красива и висока. Всичко започна от начало- първо чувах мислите си, после чувах сърцето си в гърлото и слепоочията и отново мислите. След петдесетия метър скалата отново стана вертикална, а хватките малки и крехки. Продължих да катеря. Този път съумях и намерих път към тишината. Не чувах нищо. Първо изчезнаха звуците от къмпингите, после тези от автомобилите и накрая изчезна и звука на вятъра. Настана безвремие, в което мисълта и тялото ми се носеха необезпокоявани към върха на кулата. В моментите на възхищение спирах, намирах удобна поза, с една ръка хващах фотоапарата и снимах. Върха се появи неочаквано и ме извади от състоянието в което времето и звуците отсъстваха. Може би съм катерил цял ден, а може би няколко минути.Часовникът нямаше значение. Красотата и величието на мястото не си струваше да се опорочат с човешките мерни единици. След като дойде и свръзката, направихме снимки и открихме метална кутия с тефтер и молив.Там бе записано името на първата свръзка изкатерила тук, името на кулата както и всички други изкатерили се тук след 1972 година. Тази се казваше Hiliggeistwahter. В останалите дни записахме имената си и на Ambaria и Doupiani.
С всеки изкатерен метър научавах много за немската катерачна школа, за мисленето им, за стила и за стратегията им. Научих се да намирам и да чета маршрутите без да използвам гидовник. Започнах да поглеждам към най-високите кули и да търся пътя по сиво-черните им стени. Страхът, който изпитвах през първата година премина във възхищение, а то от своя страна породи един вътрешен мир, който ме върна тук и следващата година.
Сега кулите ни намираха сами и ни изпращаха послания, който трябваше да разчетем. В кутиите на Kelh, Glocke, Ypsiloterafels, Heiliger Geist, Sourloti, St.Georgs, Spindel, Bichofsmutze, се появиха имената ни, а под тях датата на изкачването и малък надпис BULGARIA.
Научихме още един урок, вървейки по безкрайния път наречен алпинизъм.
Благодаря на Я. Дойчинов, Х. Янков, Б. Динев, О. Дачева, К. Стоилова, К. Узунов, който станаха част от приключението Метора.
* Свръзка - катерачен партньор.
** Конгломерат –вид скала, напомняща стара бетонна стена със стърчащи камъни.
*** Включване – осигуровка между скалата и катерача,посредством карабинер.
**** Халки – на кулите на Метеора, вместо анкери са използвани дълги шишове забити в скалата, завършващи с халка.
Тако Младенов
E -mail: tbm_climb@abv.bg
Skype: tako.mladenow
Учителят: И по трите.
В древните източни учения, тройният път е метафора отразяваща медитативните практики базирани на мандалата, мудрата и мантрата. Крайната цел при всички процеси е различна- събуждане на тъмните или светлите сили, връзка с други светове или разпалване на свещения огън. Нашият случай бе малко по-различен. Използвахме тройния път, за да извадим от нас тишината, да изтрием мислите и емоциите и да извадим максималната сила на която е способно тялото ни.
Бяхме попаднали на магическо място с хилядолетна история. Свято за монасите на източното православие и катерачите. Около нас в тежък контраст се появяваха ту свети хора, ту тълпи амбициозни туристи. Някъде по средата бяхме и ние.
В първия ден, дъждът осуети намеренията ни и се отдадохме на снимане и проучване на района. Изненадата дойде от факта, че величествените гръцки кули са изкатерени за първи път от немски катерачи. По тази причина имената на маршрутите и информацията за тях бе основно на немски език.
Часове след дъжда подредих инвентара и застанах със свръзката* в основата на красива сто метрова кула. Никъде по скалите около нас не виждах други катерачи. За местните бе нормален работен ден и това обясняваше всичко. Нямаше от къде да почерпя допълнителна информация,а ми се искаше. Тръгнах и преди да се усетя, полегналият конгломерат** ме увлече. Така за няколко минути преминах петдесет метра с две включвания***. Свръзката пристигна и отново поех напред и нагоре. Скалата, обаче, стана вертикална. Нямаше ясна линия на маршрута, а халки**** за включване не се виждаха. Набрах още два метра височина и тишината в мен се загуби. Всички мисли се върнаха със страшна скорост и сила. Започнах да се оглеждам, да бъркам в торбата с магнезии и ритмично да сменям натоварването върху крайниците си. На подобно място падането е забранено, а цената висока.Не зная как, но успях да стигна до следващата халка. Преметнах въжето и се спуснах до партньора си. Безславно се спуснахме до основата на кулата.Минути след това ръцете и краката ми не спираха да треперят. Изпитвах единствено щастие от факта, че съм жив. През цялата нощ се връщах в мислите си на мястото от което се отказах. На сутринта нямах желание за катерене. Оставих се да бъда завладян от кулите, мястото и магията на Метеора.
Не ми липсваше сила или техника. Слабостта идваше от липсата на тишина в ума и сърцето. За още два дни изкатерихме два леки маршрута на различни кули и попивахме енергията на мястото.
Измина една дълга година преди да се върна на Метеора. Всичко бе същото-небето, скалите, къмпинга. Може би само аз се бях променил. Не се върнах на недовършената кула от миналата година, а избрах нова. Точно толкова красива и висока. Всичко започна от начало- първо чувах мислите си, после чувах сърцето си в гърлото и слепоочията и отново мислите. След петдесетия метър скалата отново стана вертикална, а хватките малки и крехки. Продължих да катеря. Този път съумях и намерих път към тишината. Не чувах нищо. Първо изчезнаха звуците от къмпингите, после тези от автомобилите и накрая изчезна и звука на вятъра. Настана безвремие, в което мисълта и тялото ми се носеха необезпокоявани към върха на кулата. В моментите на възхищение спирах, намирах удобна поза, с една ръка хващах фотоапарата и снимах. Върха се появи неочаквано и ме извади от състоянието в което времето и звуците отсъстваха. Може би съм катерил цял ден, а може би няколко минути.Часовникът нямаше значение. Красотата и величието на мястото не си струваше да се опорочат с човешките мерни единици. След като дойде и свръзката, направихме снимки и открихме метална кутия с тефтер и молив.Там бе записано името на първата свръзка изкатерила тук, името на кулата както и всички други изкатерили се тук след 1972 година. Тази се казваше Hiliggeistwahter. В останалите дни записахме имената си и на Ambaria и Doupiani.
С всеки изкатерен метър научавах много за немската катерачна школа, за мисленето им, за стила и за стратегията им. Научих се да намирам и да чета маршрутите без да използвам гидовник. Започнах да поглеждам към най-високите кули и да търся пътя по сиво-черните им стени. Страхът, който изпитвах през първата година премина във възхищение, а то от своя страна породи един вътрешен мир, който ме върна тук и следващата година.
Сега кулите ни намираха сами и ни изпращаха послания, който трябваше да разчетем. В кутиите на Kelh, Glocke, Ypsiloterafels, Heiliger Geist, Sourloti, St.Georgs, Spindel, Bichofsmutze, се появиха имената ни, а под тях датата на изкачването и малък надпис BULGARIA.
Научихме още един урок, вървейки по безкрайния път наречен алпинизъм.
Благодаря на Я. Дойчинов, Х. Янков, Б. Динев, О. Дачева, К. Стоилова, К. Узунов, който станаха част от приключението Метора.
* Свръзка - катерачен партньор.
** Конгломерат –вид скала, напомняща стара бетонна стена със стърчащи камъни.
*** Включване – осигуровка между скалата и катерача,посредством карабинер.
**** Халки – на кулите на Метеора, вместо анкери са използвани дълги шишове забити в скалата, завършващи с халка.
Тако Младенов
E -mail: tbm_climb@abv.bg
Skype: tako.mladenow
