След много умуване, реших пътуването ни до Кавказ през лятото на 2014 година да бъде представено в кратък телеграфен или не толкова телеграфен стил. И тъй като имахме много време за размисли, така се появи и заглавието. За мен всичко бе ново-свръзката, планината, върхът, държавата. Снегът, хамалогията, студът и лавините  оставаха същите като в другите планини.

2-ри Юли-ден първи. Мъдрост първа.
Около обяд. Подмятам картата на Грузия и Кавказ, приклещен на седалката на автобуса за Истамбул. За икономия на няколко стотина евра летим от Истанбул, а не от София. Прехвърлям върхове като Чатин Тал, Накра Тал, Ушба Север, Ушба Юг, Шхелда, Шхара и Щуровски ...
Планът е перфектен. Да се качим на платото  под северна Ушба и да катерим поне три върха преди да тръгнем към главната цел.
След години на лични неуредици, световни конфликти и  много отлагания,най-сетне потегляме към Кавказ. Планина която алпинистите с опит наричат „Малките Хималаи”.
„Най-голямото достойнство на бъдещето е, че никога не е такова каквото сме си го представяли”    
М.Павич

3-ти Юли-ден втори. Мъдрост втора.
С празен поглед, след нощния полет от Истанбул до Тбилиси, отново на задната седалка на маршрутката. Няма комфорт, обаче. Липсват стюардеси.Никой не раздава кексчета. Така 480 километра до село Местиа. Шофьорът  кара с максимална скорост, през повечето време в насрещното платно и почива само веднъж за десет часа. Самолетът е по-добрия избор,но  и този полет  пропускаме. Прекосяваме почти цяла Грузия и бавно се смесваме с тълпата.
„Ако има два пътя-избери по трудния.”
 Буда

4-ти Юли-ден трети. Мъдрост трета.
Събуждам се след 15 часа сън.Село Местиа-всички говорят руски. Закуска с кафе и блини до припадък. Уговарям превоз за утре до село Мазери в подножието на връх Мазери. Покупки на храна и редене на багаж. Мястото е красиво. Виждат се десетки заснежени върхове от три до над пет хиляди метра. Разбирам колко съм малък и крехък. Една прашинка която се опитва да победи  непобедимото. В ниското и в града, хората ще ни нарекът герой, други неудачници, но на никой няма да му мине през ума, че всички ние сме прашинки, и колкото по-големи, толкова по незабележими.
„Не целта е цел, а пътят”    
Лао Дзъ  

5-ти Юли-ден четвърти.Мъдрост  четвърта. 
Пристигаме в село Мазери. Обстановката е досущ като в нашите планински села. Природата също. На 1800 метра сме. Купуваме хляб и сирене / хенд мейд /. Редя багаж  отново и оставям градските дрехи и обувки.Гледката на огромните върхове  ме радва.Има само  една долина.Тръгваме със  свръзката Янко по ледниковата река и фал старт-губим пътя, няма мост. За да избегнем гафа и на следващия.
ден- наемаме кон и гид*. Влизам в час с руския език,противно на очакванията си. Грузинския и сванетския напомнят на хинди. Нямам шанс да кажа дори Добър ден. Хората са учтиви и всякак ни съдействат-ние, просто сме източник на пари, който не бива да бъде изпускан.
„Смисълът на живота придава онова което му липсва „    
Лао Дзъ 

6-ти Юли-ден пети. Мъдрост пета.
Начало. Кончето шпори пред нас. Не мисля за нищо.Снимам. Граничните войски ни дават разрешително за ничия та земя. Тук сме в Сванетия. Една от дванадесетте административни области на Грузия. На няколко часа в посока Север е Русия. От там достъпът за чужденци е забранен. В 11 часа кончето и водача ни изоставят поради стръмните участъци,който следват. Поемаме бавно напред. В 14часа сме на мореновия вал,а към края на деня под стената на Южна Ушба 4690м. Времето е нестабилно. Няколко пъти ни валя. Не мога да видя нашия връх-Ушба Север. Разпъваме палатка на единствената морена между Южна Ушба и връх Мазери. Мястото е безопасно или поне така си внушавам сам. Около нас е красиво. Отново започва да вали и така цяла нощ.
„Ние не гоним Михаля, ние го чакаме” 
 Н. Леваков

7-ми Юли-ден шести. Мъдрост шеста.
Вали.Правя кафе на бензиновия примус. Опитвам да му свикна. Трещят лавини около нас от високата част на Мазери и Южна Ушба. Чакаме. През нощта вятъра опита да ни свали от морената.Историята се повтаря...Имаме обща книга за четене.Формулата е няколко часа четене, няколко часа размисли върху прочетеното. След това все нещо ще се случи.
„ Действувай чрез бездействието и ще има ред”     
Лао Дзъ

8-ми Юли-ден седми. Седма  мъдрост. Тръгваме в динамично време през ледопада. Катерим между огромни сараци и пукнатини.От страх или суета навивам цев.За първи път катеря през подобен ледник-огромни пукнатини,огромни снежни и ледени блокове. Високо над нас е Шхелда и от време на време спуска по някой камък,за да разтърси въздуха на долината. Раницата ме дебалансира постоянно. На по равните участъци се опитвам да бързам. Може би има защо. Виждам как от долината тръгват облаци и набират височина доста  по бързо от нас.В 14 часа сме на платото на 3800 метра и търсим място за бивак. Излишно е да уточнявам,че облаците ни настигнаха и заваля. Видимостта падна под петдесет метра. Внезапно от мъглата се появява силует и заговаря на руски. Украйнци-спасяват ни с чай, шоколад и лопата. С последната правим стена и успяваме да опънем палатката. Мъгла, вятър на пориви и снеговалеж. Отново започва чакане.
„Нямате ли лопата ............................................” 
Иван Масларов –Байно  

9-ти Юли-ден осми. Мъдрост осма.
Чакаме, готвим, говорим с украинците. Нашият връх все още е там горе и само гадаем как изглежда. Времето е повече от гадно. Украинците тръгват утре.
''В основата на големите грешки се крие незрялата Стратегия'' 
Миятомо Мусаши  

10-ти Юли. Ден девети. Мъдрост девета. Отново чакаме. Доукрепваме стената пред палатката и опитваме да снимаме в мъглата. Правим разчет на хранителния запас-ядки, макарони, кафе, кашкавал.
''Минават вечности , а ти все лееш и все остава място за доливане.”
 Рабиндранат Тагор

11-ти Юли. Ден десети. Десета мъдрост. 
Излизаме в търсене на обхват по следите на украинците. Няма видимост.Над нас сараци и пресен сняг, под нас цепнатини. Всичко е една загадка. В края на деня утихва. Небето просветва в синьо и виждаме цял Кавказ. За първи път виждаме нашия връх-красив и същевременно ужасяващ.
''Сблъсъкът на вътрешните светове с реалността, винаги води до разочарование''   
Неизвестен

12-ти Юли. Ден единадесети. Мъдрост единадесета.
Слънцето още не е изгряло. Студено и тихо време. Предприемаме атака. Но не на Ушба Север, а на Пик Щуровски. Нашият връх е отрупан с пресен сняг и с надвиснали козирки. Виждат се местата на откъснатите лавини.
Взимаме по едно сечиво, само ледени клинове, половин въже и малко ядки. До края на деня трябва да сме отново в лагера....ако е писано. През нощта снегът е скован и бързо набираме височина. Излизаме на седлото разделящо Чатин Тал и Щуровски. Влизаме под скален праг и траверсираме без междинни осигуровки. Опитвам да навия цев. Неуспешно. Влизам в стръмен кулоар и в мислите си търся второто сечиво. Катерим на френска свръзка. От дясно мога да редя френдове, но и те са в палатката до сечивото. Така поне сме леки...и движим бързо.Излизам на гребена и мятам лента около стърчащ камък от леда.След минути  и  Янко е при мен.Започва катерене на козирки надвиснали над нищото. Още един траверс и последното въже към върха води свръзката*. Гледаме Кавказ от 4277м. На върха сме. Снимаме. В долината отново започват да се  събират облаци.
На слизане пропускаме козирките с напрегнато откатерване и  рапел в посока Север. Започва обратният път: палатката,платото, ледопада, мореновия вал,гората.След 14 часа сме в село Мазери.
„Ние не сме добри, просто имахме късмет”
Авторът

13-ти   Юли. Ден дванадесети. Мъдрост дванадесета.
Леко разбити са всичките ни стави. Намираме сили и за къс трек от шест километра до асфалтовия път. Кратък автостоп. Отново Местиа. Магазина за сувенири и пренареждане на багажа. Размисли за посоката. Остават ни шест дни преди полета. . .
 
''За човека е важно да постигне престиж в съответния Път.'' 
 Миямото Мусаши
 
14-ти Юли. Ден тринадесети. 
Почивка, дори и за мъдреците.

15-ти Юли. Ден четиринадесети. Мъдрост тринадесета.
Пристигане в посолството. Хигиена,култура,социален живот. Вечеря на маса –прибори, столове, светлина. Нещо липсва...
„Егото поглъща сладките и кисели плодове от дървото на живота, а духът наблюдава необвързано.”    
   Мундака Упанишад

16–ти Юли. Ден Петнадесети. Мъдрост четиринадесета.
Среща с посланика на РБ в Грузия. Презаверка на билетите. Тбилиси.
„Мирът е най-голямата благословия”
 Велизарий

17-ти Юли. Ден шестнадесети. Мъдрост петнадесета.
Тръгваме към България.Отново на задната седалка на автобуса. Разгръщам  карти. Този път на други планини и други върхове  извън реалността в която ще се върнем.
„Животът не е имитация на изкуството, а на евтиното кино”   
 Уди Алън
 
P.S.  За достоверност на написаното прилагам няколко снимки и линк към клипа в интернет, а мъдростите нека читателят тълкува така както намери за добре.
 

Благодарност към всички, който застанаха на наша страна, за да направим това пътуване и това изкачване възможно:
Ротари Клуб София
„ТБМ Сървис” ЕООД
Магазин  „Стената”
Магазин „Екипировка”
Магазин „Ред Рок”
„Инсел България” ЕООД
Посолство на РБ в Грузия
 
 
 
*Свръзката-Янко Дойчинов:
28 годишен, планинар, алпинист, фотограф, дизайнер, байкар. Човекът с когото месеци на ред се подготвяхме за Северна Ушба, а в крайна сметка се оказахме на Пик Щуровски. Съдба....Късмет....или още един връх...

**Пик Щуровскии -4259 м.
Изкачен за първи път през 1915 година. Наречен така на името на Николай Шчуровски. Един от учредител на руското планинарско дружество.  

​Тако Младенов
E -mail: tbm_climb@abv.bg
Skype: tako.mladenow