През зимата на 2001-ва година с Жеко Вътев отиване да катерим на Северен Джендем в рамките на ежегодната алпиниада организирана от Минко Занковски. Първия ден преминаваме красив снежно миксов тур, а на другия ден отиваме за тур "Варна". Поради мъглата и непознаване на района, забиваме по логична линия и правим премиера. Наричаме я "Тракиец" М5, 4+кат. UIAA. В еуфорията не обръщаме внимание на грешката, която можеше да не завърши с премиера.
Пет години по-късно с Никола Леваков сме на форум организиран от MSG в Пакленица. Отново еуфория. Купуваме си гидовник и го четем до обяд. Към 12ч. отиваме под стената на Аница Кук и започваме да търсим прилика между снимките и реалността. Маршрути безброй, а ние сме само за няколко дни. И за да няма объркване по стената избираме най-правата линия, заставаме в основата и и почваме. Виждам планките и бавно набирам височина. В годовника освен цифри имаше и букви, но ние не обърнахме внимание на подробностите. В общи линии зор-планки има, но са на доста голямо разстояние. Мори ми и жегата. Махам каската и я закачам на инвентарника, а на него виси целия свят-небесни куки, стълби, френдове, клеми, прусеци и карабинери от различен тип.
Второ въже. Води Никола. Малко по- лесно ми е.
Трето въже.Приятно трудно.
Четвърто въже. Отново води Никола.
Пето Въже. Забивам се под дърво с дебелината на китката ми и обирам. Болтовете изчезнаха и може би загубих маршрута. Никола идва и вадим гидовника. Едва сега започваме да следим тура въже по въже. Ако написаното е истина, ние сме на "Infinito" 7a+ 355m.
А кетегорията е дадена по френската скала за свободно катерене.
Шесто въже. Никола поема бавно и се скрива зад един ръб. Така над час и половина. С тръгването си виждам цветните ленти на френдовете и разбирам,че сме се загубили. Тръгвам , но не ми остава свободна ръка за вадене на френдовете, а магнезия застрашително намалява. Стигам на инпровизирана площадка и поздравявам Никола. Той поема и следващото
Седмо въже. Темпото отново е бавно. Отново сме в маршрута. На моменти ми е трудно като втори.
Осмо въже. Отново мой ред. Тръгвам по идеално гладка плоча и след десетия метър възможностите ми се изчерпват. Някъде много високо над мен виждам планка. Започвам да ровя из инвентарника и виждам спасителните небесни куки, който смятах за ненужни. И двете са единични. Закачам стълби и на двете и започвам да търся ръб за закрепване. С първата успявам. Оставам на един крак в стълбата и се пресягам над глава за хватка. Има, но е невъзможна за хващане. Посягам се и закачам втората кука. Премествам се в другата стълба и набирам около 60 см. височина. Успявам да закача и трети път куката и да напредна още малко. Търсейки стъпка, поглеждам надолу и си мисля как не трябва да падам върху свръзката си. Не възможно ми е да сложа клема или френд. Продължавам свободно. Планката е пред мен, но не мога да се включа. Отново небесната кука, но този път цепката е вертикална. Не успявам да закача. Усещам как силата ми намалява, а еспадрилите ми стават широки. На гладката стена виждам обла издатина и там подпирам куката като последен шанс. Натоварвам стълбата с тежеста си, откачам примка, но не достигам планката. Не ми достигат около пет сантиметра. Не възможно да се вдигна още една степенка в стълбата и за миг се чувствам загубен. Леко натискам с върха на пръстите на стълбата и успявам. От мига на щракването на карабинера в планката до като хвана примката изминаха часове. След още няколко метра съм на висяща площадка.
Девето въже. Води Никола. Скалата леко поляга и катеря бързо. Категорията вече е без значение.
Последно въже. Линията ме води към широк надвес. Две включвания и излизам на върха. До като дойде Никола става тъмно. Слизаме с един челник и в полунощ сме в къмпинга.
Поредната грешка не от мъгла или незнание, а от еуфория станала повод за най-техничното катерене което някога ми се е случвало...
Тако Младенов
E -mail: tbm_climb@abv.bg
Skype: tako.mladenow
Пет години по-късно с Никола Леваков сме на форум организиран от MSG в Пакленица. Отново еуфория. Купуваме си гидовник и го четем до обяд. Към 12ч. отиваме под стената на Аница Кук и започваме да търсим прилика между снимките и реалността. Маршрути безброй, а ние сме само за няколко дни. И за да няма объркване по стената избираме най-правата линия, заставаме в основата и и почваме. Виждам планките и бавно набирам височина. В годовника освен цифри имаше и букви, но ние не обърнахме внимание на подробностите. В общи линии зор-планки има, но са на доста голямо разстояние. Мори ми и жегата. Махам каската и я закачам на инвентарника, а на него виси целия свят-небесни куки, стълби, френдове, клеми, прусеци и карабинери от различен тип.
Второ въже. Води Никола. Малко по- лесно ми е.
Трето въже.Приятно трудно.
Четвърто въже. Отново води Никола.
Пето Въже. Забивам се под дърво с дебелината на китката ми и обирам. Болтовете изчезнаха и може би загубих маршрута. Никола идва и вадим гидовника. Едва сега започваме да следим тура въже по въже. Ако написаното е истина, ние сме на "Infinito" 7a+ 355m.
А кетегорията е дадена по френската скала за свободно катерене.
Шесто въже. Никола поема бавно и се скрива зад един ръб. Така над час и половина. С тръгването си виждам цветните ленти на френдовете и разбирам,че сме се загубили. Тръгвам , но не ми остава свободна ръка за вадене на френдовете, а магнезия застрашително намалява. Стигам на инпровизирана площадка и поздравявам Никола. Той поема и следващото
Седмо въже. Темпото отново е бавно. Отново сме в маршрута. На моменти ми е трудно като втори.
Осмо въже. Отново мой ред. Тръгвам по идеално гладка плоча и след десетия метър възможностите ми се изчерпват. Някъде много високо над мен виждам планка. Започвам да ровя из инвентарника и виждам спасителните небесни куки, който смятах за ненужни. И двете са единични. Закачам стълби и на двете и започвам да търся ръб за закрепване. С първата успявам. Оставам на един крак в стълбата и се пресягам над глава за хватка. Има, но е невъзможна за хващане. Посягам се и закачам втората кука. Премествам се в другата стълба и набирам около 60 см. височина. Успявам да закача и трети път куката и да напредна още малко. Търсейки стъпка, поглеждам надолу и си мисля как не трябва да падам върху свръзката си. Не възможно ми е да сложа клема или френд. Продължавам свободно. Планката е пред мен, но не мога да се включа. Отново небесната кука, но този път цепката е вертикална. Не успявам да закача. Усещам как силата ми намалява, а еспадрилите ми стават широки. На гладката стена виждам обла издатина и там подпирам куката като последен шанс. Натоварвам стълбата с тежеста си, откачам примка, но не достигам планката. Не ми достигат около пет сантиметра. Не възможно да се вдигна още една степенка в стълбата и за миг се чувствам загубен. Леко натискам с върха на пръстите на стълбата и успявам. От мига на щракването на карабинера в планката до като хвана примката изминаха часове. След още няколко метра съм на висяща площадка.
Девето въже. Води Никола. Скалата леко поляга и катеря бързо. Категорията вече е без значение.
Последно въже. Линията ме води към широк надвес. Две включвания и излизам на върха. До като дойде Никола става тъмно. Слизаме с един челник и в полунощ сме в къмпинга.
Поредната грешка не от мъгла или незнание, а от еуфория станала повод за най-техничното катерене което някога ми се е случвало...
Тако Младенов
E -mail: tbm_climb@abv.bg
Skype: tako.mladenow
