След Матерхорн, разбрах че колкото и да си подготвен, колкото и да си тренирал на един връх ще се качиш само когато той те пусне.
2002-ра започва динамично. Дипломиране, работа, държавен стаж. Остават още няколко стени, който искам да опитам. Пролетта и лятото изминават неусетно. Започва есента, а все още не съм опитал нова голяма стена. Нямам и свръзка, която да споделя мечтите ми.
В края на Октомври, В.Тетевенски предлага да отидем на Митикас 2917м. Върхът, на който почти всеки планинар и пътешественик се е качвал.
Стойм в малка палатка в подножието му, а към нас приближава бурия. Изненадва ни факта колко бързо отминава щурма, а върхът е побелял. На следващата сутрин всичко е сковано. Отново същия въпрос: На къде е пътя-на горе или на долу?
До като пием поредно кафе, върхът проблясва от стичащите се струйки вода и дава вид да просъхва. Някъде долу, над морето нови порции облаци къкрят и подготвят изненада.
Тръгваме. И за да не сме част от тълпата, подсичаме цялата стена и влизаме в тесен кулоар. Бързо набираме височина и преди да се усетим започват вертикални пасажи. В основата на всеки има забит скален клин или анкер. Връщане на зад няма, въже също нямаме.
Започваме много бавно да избираме всеки метър пред нас, а след това да го катерим. В част от тесните винкели е останал сняг или лед. Хлъзгаво, но от друга страна държи споени мърдащите камъни. Най-важното условие е да прочетем правилно скалата и да не се забием на място от което не можем да излезем. Така няколко часа, в който за нас времето бе спряло. Превърнахме една разходка в неповторимо соло катерене през мърдащи блокове, заледени винкели и неосигурени вертикални плочи.
Този път, планината ни позволи да се докоснем до дома на древногръцките богове и да погледнем света от 2917 метра. За нас остана урока и поуката от тази авантюра.
P.S. Благодаря на Валери Тетевенски за това непланувано пътуване и снимките, който направи.
Тако Младенов
E -mail: tbm_climb@abv.bg
Skype: tako.mladenow
2002-ра започва динамично. Дипломиране, работа, държавен стаж. Остават още няколко стени, който искам да опитам. Пролетта и лятото изминават неусетно. Започва есента, а все още не съм опитал нова голяма стена. Нямам и свръзка, която да споделя мечтите ми.
В края на Октомври, В.Тетевенски предлага да отидем на Митикас 2917м. Върхът, на който почти всеки планинар и пътешественик се е качвал.
Стойм в малка палатка в подножието му, а към нас приближава бурия. Изненадва ни факта колко бързо отминава щурма, а върхът е побелял. На следващата сутрин всичко е сковано. Отново същия въпрос: На къде е пътя-на горе или на долу?
До като пием поредно кафе, върхът проблясва от стичащите се струйки вода и дава вид да просъхва. Някъде долу, над морето нови порции облаци къкрят и подготвят изненада.
Тръгваме. И за да не сме част от тълпата, подсичаме цялата стена и влизаме в тесен кулоар. Бързо набираме височина и преди да се усетим започват вертикални пасажи. В основата на всеки има забит скален клин или анкер. Връщане на зад няма, въже също нямаме.
Започваме много бавно да избираме всеки метър пред нас, а след това да го катерим. В част от тесните винкели е останал сняг или лед. Хлъзгаво, но от друга страна държи споени мърдащите камъни. Най-важното условие е да прочетем правилно скалата и да не се забием на място от което не можем да излезем. Така няколко часа, в който за нас времето бе спряло. Превърнахме една разходка в неповторимо соло катерене през мърдащи блокове, заледени винкели и неосигурени вертикални плочи.
Този път, планината ни позволи да се докоснем до дома на древногръцките богове и да погледнем света от 2917 метра. За нас остана урока и поуката от тази авантюра.
P.S. Благодаря на Валери Тетевенски за това непланувано пътуване и снимките, който направи.
Тако Младенов
E -mail: tbm_climb@abv.bg
Skype: tako.mladenow
