През 2000 -та година федерацията по алпинизъм пуска мълвата, че започва програма за приемственост - обучение на млади кадри /до 30-ет години / във високата планина. Да се подразбират върхове с височина седем и осем хиляди метра.
Всеки носи СV-та, напряга се, тренира. Ръководството е запланувало експедиция на осемхилядника Броу Пик 8051м., а след това и на Еверест 8848м.
Първа стъпка в начинанието е изкачване на пет хилядника Арарат. Турската федерация е поканила по 3-4 представители от страни като България, Македония, Сърбия, Азербайджан. Англичани / без който не може/ и двама израелци.
Българската група за по-сигурно е представена от 10 човека. Между тях Динко Томов*, Явор Асенов, Валерия Цолова, Иван Павлов, Боян Петров**. Другите така и не запомних...
С колегата Явор се сприятелихме и прекарахме няколко дни като свръзка. След това продължихме с чуванията по телефона, но не реализирахме нови съвместни катерения или пътувания.
Цялата експедиция премина като една турска гемия-бавна, поклащаща се и на моменти спираща. Пътуване под команда, хранене под команда, интервюта под команда, вървене и спиране също под команда. Снимка на върха и тя под команда.
Анализирайки случилото се месец след това стигнах до много изводи, който промениха отношението ми към света на алпинизма.
Ето и част от тях:
Повече от пет човека трудно се управляват или не се управляват.
В една компания в планината веднага проличава кой е отдаден, кой комерсиален, кой е хитряга и кой скътава.
Когато избирам един връх се стремя да има повече катерене отколкото пътуване, чакане, вървене и носене на багаж в неизвестна посока.
Алпинистът трябва да е богат и независим.
Добрите изкачвания се правят когато си класа.
Ако катериш, за да си интересен на другите, по-добре спри преди да те спре планината.
Катери с приятели и рядко с професионалисти.
Рискът в голямата планина не може да се предскаже.
Така Арарат за мен се оказа интересен сблъсък с хора, височина от 5137 метра и ме накара да мисля в много посоки. Отидох без подготовка и фотоапарат, но това което остана в мен ми служи и днес.
*Динко Томов - един от участниците в експедицията Еверест през 1984. Алпинист изкачил 17 върха над седем хиляди метра, както и много други. Загина при автомобилна катастрофа през 2003-та година на магистрала Тракия.
** Боян Петров - изчезна през 2018 година при опит да изкачи Шишапангма.
P.S. През 2001-ва година в експедицията Броуд Пик участваха 24 човека. От тях, само трима под 30-ет години. Това са Станимир Желязков, Боян Петров и Дойчин Боянов. На върха се качват Станимир Желязков и Петко Тотев. Няколко месеца по-късно злонамерени колеги пускат слуха, че и те не са се качили. До днес никой не е пуснал подробен отчет, разказ или снимки.
Тако Младенов
E -mail: tbm_climb@abv.bg
Skype: tako.mladenow
Всеки носи СV-та, напряга се, тренира. Ръководството е запланувало експедиция на осемхилядника Броу Пик 8051м., а след това и на Еверест 8848м.
Първа стъпка в начинанието е изкачване на пет хилядника Арарат. Турската федерация е поканила по 3-4 представители от страни като България, Македония, Сърбия, Азербайджан. Англичани / без който не може/ и двама израелци.
Българската група за по-сигурно е представена от 10 човека. Между тях Динко Томов*, Явор Асенов, Валерия Цолова, Иван Павлов, Боян Петров**. Другите така и не запомних...
С колегата Явор се сприятелихме и прекарахме няколко дни като свръзка. След това продължихме с чуванията по телефона, но не реализирахме нови съвместни катерения или пътувания.
Цялата експедиция премина като една турска гемия-бавна, поклащаща се и на моменти спираща. Пътуване под команда, хранене под команда, интервюта под команда, вървене и спиране също под команда. Снимка на върха и тя под команда.
Анализирайки случилото се месец след това стигнах до много изводи, който промениха отношението ми към света на алпинизма.
Ето и част от тях:
Повече от пет човека трудно се управляват или не се управляват.
В една компания в планината веднага проличава кой е отдаден, кой комерсиален, кой е хитряга и кой скътава.
Когато избирам един връх се стремя да има повече катерене отколкото пътуване, чакане, вървене и носене на багаж в неизвестна посока.
Алпинистът трябва да е богат и независим.
Добрите изкачвания се правят когато си класа.
Ако катериш, за да си интересен на другите, по-добре спри преди да те спре планината.
Катери с приятели и рядко с професионалисти.
Рискът в голямата планина не може да се предскаже.
Така Арарат за мен се оказа интересен сблъсък с хора, височина от 5137 метра и ме накара да мисля в много посоки. Отидох без подготовка и фотоапарат, но това което остана в мен ми служи и днес.
*Динко Томов - един от участниците в експедицията Еверест през 1984. Алпинист изкачил 17 върха над седем хиляди метра, както и много други. Загина при автомобилна катастрофа през 2003-та година на магистрала Тракия.
** Боян Петров - изчезна през 2018 година при опит да изкачи Шишапангма.
P.S. През 2001-ва година в експедицията Броуд Пик участваха 24 човека. От тях, само трима под 30-ет години. Това са Станимир Желязков, Боян Петров и Дойчин Боянов. На върха се качват Станимир Желязков и Петко Тотев. Няколко месеца по-късно злонамерени колеги пускат слуха, че и те не са се качили. До днес никой не е пуснал подробен отчет, разказ или снимки.
Тако Младенов
E -mail: tbm_climb@abv.bg
Skype: tako.mladenow
