Когато погледнеш към кулите на
                                                        мълчанието*, а над себе си усетиш
                                                        сянка  на птица, единственото което
                                                        можеш да  направиш е да  се върнеш
                                                        там от  където си тръгнал-
                                                       Саргасово море.
 
   Плувам  към Саргасово море. Плувам през  бульона  на Опарин и не  знам как успявам да следвам вярната посока. Плувам в тясната дълга епруветка между  хилядите яйцеклетки и се  блъскам  в прозрачните стени . Така  разбирам, че моят път може  и  да  продължи  през сифона на  мивката заедно  с водата от  студения  или  топлия  кран, зеленчуите, крилцата от насекоми, пепелта от изронените цигари.
Същност, аз съм  само една змиорка която ще изцапа нечий скъпи  гуми, на  нечий скъп джип. Така реализацията  на  милионите  гени, ще обезсмисли еднометровата слузеста маса, произвеждаща  прав или променлив електричен ток.
А генетичният фонд позволява много повече, стига да бъде  избегната супресята  като еволюционен механизъм.
 Следвам  течението, но  продължавам  да  се  будя в  четири стаи на четири различни ашрама едновременно. Лежа на студения под в локва силно  осолена вода от  Саргасово  море, едва отлепваща хриле  и с предсмъртно изцъклени очи. Така както  само  една змиорка  може.
Змиорка, плъзнала  се  по нечия  гола  и  топла плът, тъкмо умъртвила и последния рецептор с изтощеното  си електрическо тяло, обезсмислила чуствата още в зародиш. Змиорка, чиято кожа деликатно ще  бъде срязана някъде под  хрилните  отвори и  ще бъде  изхлузена от змийското  си  тяло. Тогава отдавна  мъртвите  коне  на Хумболт ще изпитат облекчение, а възмездието ще придобие реални очертания. Възмездие, което всяка  една  змиорка носи дълбоко в  себе си и храни с непрестанен поток електрони.
Змиорка, която танцува около  краката  на масите, в чекмеджетата, в ръцете  на Мефистофел, около свещниците пред олтара и короните  на папските кардинали. Последният  танц между  Саргасово море и риболовната квота за змиорки. Танц за един пролив, едно течение и един живот. Танц, който убива  всичко до което  се  докосне  или доближи. Танцът, който понякога  дава живот.
 
*Кули на мълчанието.  Според Зараострийската религия, Земята, Водата и Оганят  са  свещенни  начала. За това мъртвите  се поставят   на спецялни  пилони  наречени Кули  на Мълчанието и се изяждат  от лешоядите. Днес най-голямата общност Зараострийци населява щата Махаращтра, Индия. Там  ритуалът е в сила.
 
 Тако Младенов 2007г.
E -mail: tbm_climb@abv.bg
Skype: tako.mladenow