DREAMXTREME
  • ЗА САЙТА
  • Алпнизъм
    • 2000 Арарат 5137м.
    • 2001 Матерхорн 4477м.
    • 2002 Митикас 2917м.
    • 2004 Тукче Пик 6990м.
    • 2005 Кедър Доум 6831м.
    • 2006 Аница Кук 812м.
    • 2009 Каньон Матка
    • 2012 Пиц Бадиле 3308м.
    • 2014 Пик Щуровски 4277м.
    • 2015 Такюл 4248м.
    • 2015 Метеора
    • 2016 Егю Де Миди 3842м.
    • 2016 Мон Блан 4812м.
    • 2016 Бревaн 2525м.
    • 2017 ГРАНД ЖОРАС 4208М.
    • 2019 БИОКОВО
    • 2020 ФИЦ РОЙ 3405М.
  • България
    • ВРАЦА
    • Ждрелото на ерма
    • РАЙСКИ СКАЛИ
    • ВРАБЧАНСКИ ВОДОПАД
    • БРЯНОВЩИЦА
    • КОМИНИ НА ВИТОША
    • Рила
    • ДИВИТЕ СКАЛИ
    • МУСАЛА
  • ИСТОРИЯ
  • Приятели
  • ПЪТЕПИСИ
    • ЛАОС
    • ПРОКЛЕТИЯ
    • ЛИВАН
    • АЛТАЙ 2019
    • МОНГОЛИЯ
    • Дамавенд 5671м.
  • ВИДЕО

ЛИВАН-блажената страна



                                                                                                                                                                         Автор:
                                                                                                                                                                         Зорница Шепкова
                                                                                                                                                                         Снимки: Личен архив на автора



                  

   „Когато достигнеш до предела на това, което трябва да знаеш,  ще бъдеш в началото на онова, което трябва да чувстваш.“
                                                                                                                                               
                                                                                                                                                                                         Халил Джубран



   Населена още от древ­ността от ф и н и к и й ц и т е, в по­следствие част от империята на Александър Маке­донски, а по-късно и от Римската, през VII век страната е завладяна от арабите. По-късно става част и от Османската империя, за да достигне в XX век до статута на подмандатна територия на Франция. Едва на 22 ноември 1943 г., Ливан официално е провъзгласе­на  за независима република. Миксът от различни етноси и култу­ри, изредили се през хилядолетия­та върху неголямата територия, е оставил отпечатък навсякъде в държавата. Oт 1975 г. до 1990 г. в Ливан бушува и гражданска война, която отнема живота на над 120 000 души (и ранява още толко­ва) и нанася повсеместно тежки щети.
В столицата Бейрут, най-ясно личат и до ден днешен по­следствията. Разрушени фасади на сградите, обрулени покриви, „зелена“ линия от израсли дърве­та на границата на източната и западната част на града, форми­рала непрекосяема конфликтна бразда... Всичко това е запазено, за да напомня, че няма добри вой­ни и подобни конфликти не бива да бъдат допускани отново. За жалост, ако не конкретно в Ли­ван, то в съседните й държави те съществуват и днес - факт, кой­то оказва сериозно влияние върху настоящето на страната. В мо­мента Ливан е приютил 1,5 млн. сирийци, чиято численост спрямо местното население е в съотно­шение 1:3. Местните гостопри­емно са предоставили домове, помощи, образование за децата и добри условия за нормален живот на бежанците. Помощите за тях от държавата обаче заедно с ня­кои привилегии, от които сирийците се ползват, често биват за сметка на редовия ливанец. При все това местните са толерант­ни - както към иностранците, така и един към друг - християните и юсюлманите в страната са почти поравно и си съжителст­ват мирно.

     ПОСАДЕН ОТ САМИЯ БОГ
 Ливанците са успели да съхра­нят и природните си бисери. Един такъв безспорно е кедровото дърво - символ на Ливан. В страна­та има 18 района, където виреят тези красиви и полезни растения. Дървесината им е сред най-цен­ните строителни материали в античния свят. Финикийците ги използвали, за да строят кораби­те, с които плавали в Средиземно море, а това ги превърнало в една от първите морски търговски сили в света. Ливанските кедри са използвани и от асирийците, вавилонците, гърците, римляни­те и персите за изграждането на къщи и храмове. Египтяните пък добавяли смолата на тези дърве­та в процеса на мумифициране, а евреите употребявали корите при обрязване за дезинфекция и кръвоспиране, както и за лечение на проказа. През XIX век османците ползвали кедровото дърво като гориво в железниците, защото гори много по-добре от тра­диционния дъб.
Ливанските кедри са вечнозе­лени, листата им никога не опа­дат, а смолата им е ароматна, затова се вярва, че те са засадени от самия Бог. В долината Кадиша се намира парк, наречен именно „Кедрите на Бога“. Тази горичка от около 400 дървета се смята за най-старата в Ливан. Някои от дърветата са на по 2000-3000 години и достигат височина 35 метра, а 8 човека от групата ни, хващайки се за ръце, едвам успяха да обгърнат едно от тях. Тук се намира и кедърът, който е пос­лужил за модел на изображението върху флага на Ливан.

   СВЯТА ДОЛИНА
 Самата долина Кадиша (в пре­вод от арамейски името й озна­чава „свята“) е природно бижу. От зората на християнството това място е било дом и убежи­ще на множество монаси, аске- ти и отшелници, дошли тук да търсят усамотение. Тук е била патриаршията на маронитите (бел. ред. - християнска общност от V-VII в., кръстена на сирийския аскет св. Марон, признаваща вър­ховенството на Ватикана, но със собствен антиохийски патриарх, водеща богослужението назапад- носирийски) - най-голямата хрис­тиянска общност до днес в стра­ната. И до наши дни са се запазили няколко манастира. До „Коджая“, посветен на св. Антоний се стига по стръмен планински път, изис­кващ виртуозни шофьорски уме­ния. Към храма има и музей, където се намира първата печатна преса в Близкия изток. В съседна до него пещера са оковавали обла­дани люде и са „вадели“ демоните от тях.
 Кадиша е скътала в пазвата си и музея на един от най-известни­те творци на страната - Халил Джубран. Роден в Ливан в семей­ство на маронити, впоследствие Джубран бива силно повлиян от суфизма и емигрира в САЩ. Поет, писател, философ и художник,преплитащ в творчеството си източния и западния мистици­зъм. След смъртта на Джубран сестра му купува къщата в град­чето Бшаре, събира там вещи и творби на брат си и я превръща в музей. В подземието се намира и гробът на великия поет.

   ЧУДО НА СВЕТА
 Водопадът Баатара е уникал­но образувание в юрския варовик. При топенето на снеговете през пролетта зад естествените мо­стове се образува водопад на ня­колко нива с височина около 230м.
Най-голямата природна за­бележителност на страната обаче е пещерата Джейта грото - напълно заслужено номинирана навремето за едно от новите седем чудеса на света. Може би само обстоятелството, че като на­селение ливанците са тридесет пъти по-малко от филипинците, обуславя окончателния избор на филипин­ската Пуерто принцеса. Джейта грото е населявана от праисто­рически времена и е преоткрита през 1836 г. от свещеника Уилям Томпсън. Отворена е за посеще­ния чак през 1958 г. и оттогава разкрива изумително пищните карстови образувания, осеяли две отделни, но свързани варовикови пещери с обща дължина 6 км. Гор­ната се обхожда пеша, а половин километър от долната се изми­нава с лодка, тъй като ръкавите й са наводнени от подземна река, осигуряваща питейната вода за почти цял Ливан. На горното ниво на Джейта грото се нами­ра и най-големият сталактит в света, висок цели осем метра! Много световни звезди на класическата музика ежегодно изнасят концер­ти в една от залите на пещерата.

   АЗБУКА И БИБЛИЯ
Неголемият по площ Ливан е осеян и с изключителни истори­чески забележителности. Именно тук се намира един от най-ста­рите градове в света - Библос, с човешко присъствие отпреди 7000 - 8000 години! Търговска и религиозна столица на финикий­ците, в Библос е била създадена и първата линейна азбука, пред­шественик на всички съвременни. Най-старият известен финикий­ски надпис е открит тук, върху саркофага на библоския владетел Ахирам. Библос доставя египет­ски папирус в Древна Гърция и съвсем не случайно Библията се нарича именно така. Неповторим е и Анжар - древ­ният град в долината Бекаа, чието археологическо наследство няма аналог с никое друго място в страната. Повечето от ливан­ските градове са с наслагвания на паметници от различни епохи, но Анжар е образец на една единствена - тази на Омаядите. Ма­кар и сравнително късно създаден (през VIII в.) и да няма хилядолет­ната история на древни градове като Вавилон, Анжар бързо се е разраснал, възползвайки се от стратегическото си положение на кръстопътя на важни търговски маршрути. Разкопките тук започ­ват скоро след като Ливан придо­бива независимостта си през 1943 г. и разкриват свидетелства за уникалното градско планиране на Омаядите. Наяве излиза укрепен град, заобиколен от стени, изящ­ни колонади, арки, дворец. Заради това целият Анжар е включен в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Минаваме и през съседните Сидон и Тир. Първият е важен фини­кийски град с едно от най-ключови- те пристанища, където акостира­ли търговските кораби чак до Сред­новековието. Близо е и крепостта на Сидон, издигната през XIII в. от кръстоносците. Забележителен е и Френският кервансарай, построен четири века по-късно за престой на пре­минаващите френски търговци. А в Тир (означава скала) е открит пур­пурният пигмент - символ на благородничеството. С него градът е снабдявал целия античен свят. Владетелят на Тир - Хирам, пък из­пратил архитекти и материали за изграждането на Храма на Соломон в Йерусалим. Сред забележителностите му са цели улици от мозайки, римски бани, хиподрум и арена, ос­танки от църква на кръстоносци­те и византийски некропол.

  ГРАД НА СЛЪНЦЕТО
 Недалеч от Библос (в мъ­ничкия Ливан всичко е относи­телно близко) е „черешката на тортата“ сред историческите паметници на страната: не­повторимият Баалбек. Това е един от най-големите култови центрове в Римската империя и най-големият и добре запазен комплекс постройки от римско време в наши дни. Древногръц­кото му име, по-късно използва­но и от римляните, е Хелиополис - град на Слънцето. Станал римска колония при император Октавиан Август през 26-та година пр. Хр., върху неговия акропол в продължение на следващите ня­колко века римляните построя­ват изумителен комплекс. Група от три храма (на Юпитер, Венера и Бакхус), няколко площада и стена, изградена от най-големите камъни, обработвани някога от човек. На южния вход на Баалбек се намира и каменната кариера. Огромен блок, смятан за най-големия дялан камък в света, все още стои, където е бил отсечен преди почти 2000 години, а теглото му надвиша­ва 1000 тона! Баалбек просто трябва да бъде видян и изживян, думите са слаби да опишат кра­сотата на това място.
Пъстрата мозайка от ли­вански „парченца“започнах с ци­тат на Халил Джубран. За финал още едно откровение, този път от „Пророкът“     „Тъма е живо­тът без порив, но сляп е пори­вът без знание, и суета е знани­ето без труд, а празен - трудът без любов...“
Powered by Create your own unique website with customizable templates.
  • ЗА САЙТА
  • Алпнизъм
    • 2000 Арарат 5137м.
    • 2001 Матерхорн 4477м.
    • 2002 Митикас 2917м.
    • 2004 Тукче Пик 6990м.
    • 2005 Кедър Доум 6831м.
    • 2006 Аница Кук 812м.
    • 2009 Каньон Матка
    • 2012 Пиц Бадиле 3308м.
    • 2014 Пик Щуровски 4277м.
    • 2015 Такюл 4248м.
    • 2015 Метеора
    • 2016 Егю Де Миди 3842м.
    • 2016 Мон Блан 4812м.
    • 2016 Бревaн 2525м.
    • 2017 ГРАНД ЖОРАС 4208М.
    • 2019 БИОКОВО
    • 2020 ФИЦ РОЙ 3405М.
  • България
    • ВРАЦА
    • Ждрелото на ерма
    • РАЙСКИ СКАЛИ
    • ВРАБЧАНСКИ ВОДОПАД
    • БРЯНОВЩИЦА
    • КОМИНИ НА ВИТОША
    • Рила
    • ДИВИТЕ СКАЛИ
    • МУСАЛА
  • ИСТОРИЯ
  • Приятели
  • ПЪТЕПИСИ
    • ЛАОС
    • ПРОКЛЕТИЯ
    • ЛИВАН
    • АЛТАЙ 2019
    • МОНГОЛИЯ
    • Дамавенд 5671м.
  • ВИДЕО