Автор:
Зорница Шепкова
Снимки: Личен архив на автора
„Когато достигнеш до предела на това, което трябва да знаеш, ще бъдеш в началото на онова, което трябва да чувстваш.“
Халил Джубран
Населена още от древността от ф и н и к и й ц и т е, в последствие част от империята на Александър Македонски, а по-късно и от Римската, през VII век страната е завладяна от арабите. По-късно става част и от Османската империя, за да достигне в XX век до статута на подмандатна територия на Франция. Едва на 22 ноември 1943 г., Ливан официално е провъзгласена за независима република. Миксът от различни етноси и култури, изредили се през хилядолетията върху неголямата територия, е оставил отпечатък навсякъде в държавата. Oт 1975 г. до 1990 г. в Ливан бушува и гражданска война, която отнема живота на над 120 000 души (и ранява още толкова) и нанася повсеместно тежки щети.
В столицата Бейрут, най-ясно личат и до ден днешен последствията. Разрушени фасади на сградите, обрулени покриви, „зелена“ линия от израсли дървета на границата на източната и западната част на града, формирала непрекосяема конфликтна бразда... Всичко това е запазено, за да напомня, че няма добри войни и подобни конфликти не бива да бъдат допускани отново. За жалост, ако не конкретно в Ливан, то в съседните й държави те съществуват и днес - факт, който оказва сериозно влияние върху настоящето на страната. В момента Ливан е приютил 1,5 млн. сирийци, чиято численост спрямо местното население е в съотношение 1:3. Местните гостоприемно са предоставили домове, помощи, образование за децата и добри условия за нормален живот на бежанците. Помощите за тях от държавата обаче заедно с някои привилегии, от които сирийците се ползват, често биват за сметка на редовия ливанец. При все това местните са толерантни - както към иностранците, така и един към друг - християните и юсюлманите в страната са почти поравно и си съжителстват мирно.
ПОСАДЕН ОТ САМИЯ БОГ
Ливанците са успели да съхранят и природните си бисери. Един такъв безспорно е кедровото дърво - символ на Ливан. В страната има 18 района, където виреят тези красиви и полезни растения. Дървесината им е сред най-ценните строителни материали в античния свят. Финикийците ги използвали, за да строят корабите, с които плавали в Средиземно море, а това ги превърнало в една от първите морски търговски сили в света. Ливанските кедри са използвани и от асирийците, вавилонците, гърците, римляните и персите за изграждането на къщи и храмове. Египтяните пък добавяли смолата на тези дървета в процеса на мумифициране, а евреите употребявали корите при обрязване за дезинфекция и кръвоспиране, както и за лечение на проказа. През XIX век османците ползвали кедровото дърво като гориво в железниците, защото гори много по-добре от традиционния дъб.
Ливанските кедри са вечнозелени, листата им никога не опадат, а смолата им е ароматна, затова се вярва, че те са засадени от самия Бог. В долината Кадиша се намира парк, наречен именно „Кедрите на Бога“. Тази горичка от около 400 дървета се смята за най-старата в Ливан. Някои от дърветата са на по 2000-3000 години и достигат височина 35 метра, а 8 човека от групата ни, хващайки се за ръце, едвам успяха да обгърнат едно от тях. Тук се намира и кедърът, който е послужил за модел на изображението върху флага на Ливан.
СВЯТА ДОЛИНА
Самата долина Кадиша (в превод от арамейски името й означава „свята“) е природно бижу. От зората на християнството това място е било дом и убежище на множество монаси, аске- ти и отшелници, дошли тук да търсят усамотение. Тук е била патриаршията на маронитите (бел. ред. - християнска общност от V-VII в., кръстена на сирийския аскет св. Марон, признаваща върховенството на Ватикана, но със собствен антиохийски патриарх, водеща богослужението назапад- носирийски) - най-голямата християнска общност до днес в страната. И до наши дни са се запазили няколко манастира. До „Коджая“, посветен на св. Антоний се стига по стръмен планински път, изискващ виртуозни шофьорски умения. Към храма има и музей, където се намира първата печатна преса в Близкия изток. В съседна до него пещера са оковавали обладани люде и са „вадели“ демоните от тях.
Кадиша е скътала в пазвата си и музея на един от най-известните творци на страната - Халил Джубран. Роден в Ливан в семейство на маронити, впоследствие Джубран бива силно повлиян от суфизма и емигрира в САЩ. Поет, писател, философ и художник,преплитащ в творчеството си източния и западния мистицизъм. След смъртта на Джубран сестра му купува къщата в градчето Бшаре, събира там вещи и творби на брат си и я превръща в музей. В подземието се намира и гробът на великия поет.
ЧУДО НА СВЕТА
Водопадът Баатара е уникално образувание в юрския варовик. При топенето на снеговете през пролетта зад естествените мостове се образува водопад на няколко нива с височина около 230м.
Най-голямата природна забележителност на страната обаче е пещерата Джейта грото - напълно заслужено номинирана навремето за едно от новите седем чудеса на света. Може би само обстоятелството, че като население ливанците са тридесет пъти по-малко от филипинците, обуславя окончателния избор на филипинската Пуерто принцеса. Джейта грото е населявана от праисторически времена и е преоткрита през 1836 г. от свещеника Уилям Томпсън. Отворена е за посещения чак през 1958 г. и оттогава разкрива изумително пищните карстови образувания, осеяли две отделни, но свързани варовикови пещери с обща дължина 6 км. Горната се обхожда пеша, а половин километър от долната се изминава с лодка, тъй като ръкавите й са наводнени от подземна река, осигуряваща питейната вода за почти цял Ливан. На горното ниво на Джейта грото се намира и най-големият сталактит в света, висок цели осем метра! Много световни звезди на класическата музика ежегодно изнасят концерти в една от залите на пещерата.
АЗБУКА И БИБЛИЯ
Неголемият по площ Ливан е осеян и с изключителни исторически забележителности. Именно тук се намира един от най-старите градове в света - Библос, с човешко присъствие отпреди 7000 - 8000 години! Търговска и религиозна столица на финикийците, в Библос е била създадена и първата линейна азбука, предшественик на всички съвременни. Най-старият известен финикийски надпис е открит тук, върху саркофага на библоския владетел Ахирам. Библос доставя египетски папирус в Древна Гърция и съвсем не случайно Библията се нарича именно така. Неповторим е и Анжар - древният град в долината Бекаа, чието археологическо наследство няма аналог с никое друго място в страната. Повечето от ливанските градове са с наслагвания на паметници от различни епохи, но Анжар е образец на една единствена - тази на Омаядите. Макар и сравнително късно създаден (през VIII в.) и да няма хилядолетната история на древни градове като Вавилон, Анжар бързо се е разраснал, възползвайки се от стратегическото си положение на кръстопътя на важни търговски маршрути. Разкопките тук започват скоро след като Ливан придобива независимостта си през 1943 г. и разкриват свидетелства за уникалното градско планиране на Омаядите. Наяве излиза укрепен град, заобиколен от стени, изящни колонади, арки, дворец. Заради това целият Анжар е включен в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Минаваме и през съседните Сидон и Тир. Първият е важен финикийски град с едно от най-ключови- те пристанища, където акостирали търговските кораби чак до Средновековието. Близо е и крепостта на Сидон, издигната през XIII в. от кръстоносците. Забележителен е и Френският кервансарай, построен четири века по-късно за престой на преминаващите френски търговци. А в Тир (означава скала) е открит пурпурният пигмент - символ на благородничеството. С него градът е снабдявал целия античен свят. Владетелят на Тир - Хирам, пък изпратил архитекти и материали за изграждането на Храма на Соломон в Йерусалим. Сред забележителностите му са цели улици от мозайки, римски бани, хиподрум и арена, останки от църква на кръстоносците и византийски некропол.
ГРАД НА СЛЪНЦЕТО
Недалеч от Библос (в мъничкия Ливан всичко е относително близко) е „черешката на тортата“ сред историческите паметници на страната: неповторимият Баалбек. Това е един от най-големите култови центрове в Римската империя и най-големият и добре запазен комплекс постройки от римско време в наши дни. Древногръцкото му име, по-късно използвано и от римляните, е Хелиополис - град на Слънцето. Станал римска колония при император Октавиан Август през 26-та година пр. Хр., върху неговия акропол в продължение на следващите няколко века римляните построяват изумителен комплекс. Група от три храма (на Юпитер, Венера и Бакхус), няколко площада и стена, изградена от най-големите камъни, обработвани някога от човек. На южния вход на Баалбек се намира и каменната кариера. Огромен блок, смятан за най-големия дялан камък в света, все още стои, където е бил отсечен преди почти 2000 години, а теглото му надвишава 1000 тона! Баалбек просто трябва да бъде видян и изживян, думите са слаби да опишат красотата на това място.
Пъстрата мозайка от ливански „парченца“започнах с цитат на Халил Джубран. За финал още едно откровение, този път от „Пророкът“ „Тъма е животът без порив, но сляп е поривът без знание, и суета е знанието без труд, а празен - трудът без любов...“
