Автор:
Антоанета Мишкова 2017г.
Снимки: Личен архив на автора
Пътешествие, което стана напълно неочаквано и непланувано, но в точния момент.
Бях изпълнена с много надежди и очаквания за всеки един мой ден от живота си. Имах множество въпроси и незнаещи отговори. Глава пълна с мисли, размисли и въпроси за живота като цяло. И душа пълна с емоции. Коя съм Аз? За какво съм призвана на Земята? Коя е моята мисия? Налага ли се цял живот да работя нещо, което не ми доставя удоволствие? Впрочем с удоволствие бих работила нещо, което не само ми доставя удоволствие, но и знания, от които душата и мозъка ми имат нужда да се хранят, за да бъда един пълноценен човек. Объркана в мислите си, след напускане на работата, в прочем бях съкратена. Но все пак работа, от която се прехранвах и финансирах моите занимания в свободното си време. Макар постъпката от страна на моя работодател да не беше честна, аз знаех, че в същност се случва най-доброто за мен и то ще бъде нещо хубаво. Да напусна работа беше нещо, което отдавна исках да направя, но нямах смелост. Осъзнах, че започва едно ново начало, в което аз ще намеря моето щастие. Доверих се изцяло на неизвестното и на Бог в този момент, защото много силно усещах, че Той е с мен и ме подкрепя. Сякаш ми казваше: “Спокойно Мойто дете, довери Ми се, ще те заведа на едни много прекрасни места”.
Месец след като напуснах работа се озовах на летището с билети в ръка и шепа долари. Пътувах с катарските авиолинии. Имах 2 часа престой в Доха и от там за Банког, полета продължи 6 часа. Катарските авиолинии бяха едни от най-луксозните, с които съм летяла някога. Интересното бе, че докато летях си включих и един от най-добрите биографични филми за 2017 година: “Lion”, който така ме разтърси, че изплаках всичко, което ми бе натежало. А то не беше малко, родители, които са криели истина от мен, за която след като разбрах, вече 13 години се опитвам да приема и осъзная. Работа, която беше много интересна, но самата атмосфера вътре в екипа беше тягосна и много ме натоварваше. Мислите ми бяха концентрирани във всички сфери от живота ми, с които се бях сблъскала и човъркаха сърцето ми. Този филм така ме разчувства, осъзнах, че всеки човек в даден етап от живота си търси нещо, било то дом, семейство, любов, уют, признание... всеки търси себе си. Кой е? За какво е дошъл на този свят? Коя е мисията му в живота? Подготвих се! Така, че в рамките на 6 часовия полет аз си поставих мисия, отивам на място, което не познавам, но там ще работя изцяло със себе си и ще се доверя на всяко нещо, което ми се изправи на пътя. С ясно съзнание и вяра в мен самата. Най-вече вяра в Бог, че Той прави най-доброто за мен и ме обича.
След 4 часовия престой в Банког, сам сама с мислите си се отправих към Лаос. Една мистериозна за мен страна. Как се случи всичко това ли? Благодарение на две момичета, с които се запознах покрай катеренето. Те вече пътуваха из Азия от близо 2 месеца и следващата дестинация, на която щяха да кацнат бе Лаос. Всъщност, те бяха четири лъчезарни момичета в търсене на своята любов към живота и реалността такава каквато е, шарена и смислена, усмихната и лъчезарна всяка в своя собствен стил. С другите две момичета се запознах в Лаос и много ме впечатлиха с тяхната мъдрост макар и по-млади от мен. Как стана така аз да се присъединя към тях ли? Случайно и съвсем на шега. Писах на Жени, че вече нямам работа и съм волна птица като тях, а тя отговори: „Айде Тони идвай да катерим в Лаос и да се молим в будистки храмове”. В момента, в който прочетох това изречение си казах: „това е! От това имам нужда!”. А когато нещо трябва да се случи, то се случва с лекота. И как да откажеш на такова изкушение J
Катеренето на скали и в зала е мое хоби и страст, то е начин на живот за много от професионалните катерачи, но за мен е лична борба и начин да постигна мечтите си по един елегантен, спокоен и търпелив начин. Катеренето ми дава спокойствие, учи ме на смиреност, любов и знания, за това как да продължа към следващия ден. Стъпка напред и нагоре.
Да освежа мислите си бе водещо за мен в това пътешествие. Билетите купих 3 дни преди пътуването и не се бях подготвила много с валутата в кеш. Миленка ми писа да си подготвя малко долари, може би малко евро, а валутата на Лаос се тегли директно от банкоматите в страната. Местната валута нито се внася, нито се изнася.
По време на полетите имах леки препятствия. Плащах виза в Тайланд, която струваше 1200 Thai baht, за да си взема раничката, която бях оставила в багажното. Летището беше объркващо за разлика от това на Доха, където всичко бе така подредено и човек се ориентира без проблем. При кацането ми в Луанг Прабанг, старата столица на Лаос установих, че нямам достатъчно долари, за да си платя визата (която струва $31). Е, в крайна сметка исках приключение.
Доларите и малкото евро, които имах бях обърнала на летището, Терминал 2 в България. Нямах достатъчно време да реагирам относно финансовата страна на пътуването. Самолетните билети ги закупих в петък, 21 април 2017г., а излитах в понеделник на 24 април 2017г. в 13:30 ч. В деня на самия полет имах леки банкови проблеми в един от клоновете на банката в България, която ме обслужи твърде бавно, за човек който ще излети със самолет всеки момент. За това не ми остана много време за купуването на валута. В същия ден, преди полета се наложи да отида и до бившия работодател, за да подписвам някакви документи за напускането ми, което също бе ангажиращо и отне време.
След всички тези ангажименти, в мига когато се озовах на летището в Луанг Прабанг, аз нямах пари за виза. Служителите любезно ме насочиха към банкоматите, от които да изтегля местна валута. Момичетата ме бяха предупредили по време на полета, че има проблем с банкоматите и се оказаха прави. Успях да блокирам картите си, но пари така и не изтеглих. Интернета на летището беше платен. Направих опит да помоля служителя на гишето със SIM картите да ми продаде една вместо за $10, за $9, но за съжаление отказа. След още няколко минути вайкане, отново отидох на гишето, за моя радост служителите се бяха сменили и ме обслужи момиче, което видя притесненият ми вид и откликна на молбата ми да ми даде местната SIM карта за $9. След като се свързах с момичетата, видях съобщение от тях за мястото, на което трябваше да отида при пристигането ми в Луанг Прабанг. Писах им за ситуацията, в която се намирам, а те ми изпратиха местен човек със скутер, който да ме вземе от летището. За съжаление не бяха разбрали, че аз всъщност не мога да вляза в страната, защото не съм си платила визата. Момчето със скутера нямаше пари да ми даде. Обясних му за проблема и той поговори с един от полицаите да ме пуснат, за да ме закара до банкомати, които със сигурност работят. Уви, след като пробвах и 3-те си карти установих, че няма никакъв шанс да изтегля пари. Помолих момъка да ме закара до момичетата, за да им обясня за моя финансов проблем. За първи път през живота си се качвах на скутер и не беше зле, още едно изпитание беше преодоляно. В Лаос, както и в цяла Азия, хората се предвижват със скутери. Реших, че е крайно време да се науча да карам мотор. Хей, аз влязох в страната нелегално без виза и без багаж. J
След като се видях с момичетата и те ме спонсорираха, аз отново се отправих към летището с момъка на скутер, за да си платя визата и да си взема раницата. Естествено, тя беше вече отделена към изгубени вещи. Отне известно време докато я получа обратно. Върнах се на гишето с интернета и благодарих отново на прекрасното девойче, което ми продаде SIM картата за $9. Върнах й остатъка от сумата в размер на $1 и оставих малко бакшиш в размер на 5000 Кип (Български лев за Лао Кип (лв 1 = ₭ 4706.1) BGN/LAK). Бях много благодарна за всичко, което направи за мен, за да мога да се свържа с момичетата. Благодаря и на момъка със скутера, който ме превозваше от летището до хотела и обратно. Момичетата естествено платиха разходите по цялата процедура, за което съм им страшно благодарна. Така след като се настаних в хотелската стая и си взех душ, напрежението отмина. А четирите приключенки ме чакаха на верандата в хотела, където обсъдихме на дълго и широко, както моето дълго пътуване от София до Лаос, така и преживяванията на тяхното Азиатско пътешествие. Притеснявах се относно финансовото ми състояние, но благодарение на приятелите ми в България, успях да събера мислите си, един от тях Иво, веднага преведе по сметката на Шели пари, за да мога аз да изкарам благополучно месечния си престой в Лаос. Стана време и да излезем, за да хапнем и разходим из центъра на ЛП.
Луанг Прабанг (ЛП) е старата столица на Лаос, неверотно красиво и китно градче, разположено в северната част на страната. Голяма част от архитектурата на сградите е във френски стил. Има иключителна природа и невероятни места, които бихте могли да посетите. Едно от тях е нощният пазар с ръчно изработени изделия на местното население, разположен на главната улица “Sisavangvong Road”, успоредна на р. Меконг. И точно това бе и първото място, което разгледах още първата вечер на моето пристигане в Лаос.
Хапнахме в т.нар. местни бюфети за храна на пазара. В ЛП има голям избор на плодове и зеленчуци, както в цял Лаос, така че основно се хранехме здравословно, био и изпивахме страшно много вода.
На другия ден разгледахме центъра на града, хапнахме местни вкусотии, пихме фрешове, кокос. Естесвено направих опит да изтегля отново пари, но отново неуспешен. Една от картите ми бе глътната от банкомата. Шели направи всичко възможно да си върна картата обратно, проучи къде е банката отиде до там и се появи отново със служител, който изкара картата и срещу паспорта ми я върна обратно.
Pimai Lao (Новата година в Лаос, през м. април) е една от най-важните дати в календара в Лаос, провежда се между 24-и до 30-и април. Продължителността на празника е 3 дни. Официално е нова година в Лаос. Традиционно е ден на обновяване, чийто основен символ е водата. Изображенията на Буда се измиват, храмовете и къщите се почистват от горе до долу. Следобед младите хора изливат вода върху ръцете на старейшините си и искат благословията си през следващата година. Старейшините дават своята благословия на семейството си, както и подчертават важни семейни събития като раждане, смърт или брак. Благословията на роднини, приятели и дори непознати с вода продължава по време на фестивала. Традиционно се пожелава на някой "Честита Нова Година" ("Sok Dii Pimai"), преди да излее вода над главата си, символизираща измиването на греховете, извършени през изминалата година. На втория или третия ден хората имат церемония по баци с или без сома. Сома е церемония за показване на уважение към родителите, бабите и дядовците. На купа, хан или табла се поставят пет двойки свещи и пет чифта цветя. Освен това там са поставени пари или подарък, като грях или нова риза. След това, заедно с всички участници, седящи на пода, се казва: "Аз съм тук, за да имам сома. Ето няколко цветя и свещи и подарък за теб, Моля те, прости ми за всичко, което може да съм сторил неправилно да те обидя, за което не знам. Лицето, което получава сома, казва например "bo pen njang". „Не се притеснявай за нищо в миналото. Забравено е. Нека погледнем към бъдещето. Пожелавам ти всички добри неща през следващата година."
Друга важна традиция в това време е да вземете вашето изображение на Буда от своя "олтар" и да го къпете с ароматна вода. Ароматната вода се приготвя чрез добавяне на парфюм и цветя към чистата вода.
Хората също си дават благословии за късмет и добро здраве, като изливат малко чиста вода от купа на гърба, на врата на приятеля си.
Още същата вечер отидохме в един от храмовете в града разположен на същата улица с нощния пазар и поразпитахме будистие дали е удобно да присъстваме на тяхна молитвена литургия. Будистът беше много любезен и ни покани в 4:00ч на другата сутрин. Луанг Прабанг е известен не само с местната традиционна храна и централния пазар за ръчна изработка, но и с будистките си храмове под формата на позлатени ступи разположени на всякъде из града, дори и на най-високата му точка.
Така на другата сутрин на в 3ч30 бяхме готови за сутрешна медитация. Пристигнахме в храма към 4ч, очевидно бяхме подранили, защото будистите все още не бяха отворили вратите на храма за молитва. Почакахме около 20 мин, което се оказа добър урок по търпение за мен. Направи ми впечатление, че повечето от будистите бяха деца, облечени в оранжеви роби и пеещи невероятно мантри за мир, любов, смирение и хармония, които да пребъдват между народа.
След 30 минутното разпяване с мантри, дойде време и на медитацията около 15-20 мин. Аз се бях отдала на размисли дори и по време на красивото им пеене, поради факта, че все пак не разбирам езика. В ушите ми кънтеше прекрасно, успокояващо и наистина отпускащо усещане. От будистите имаше и момченца, на които все още гласът им не беше мутирал и се чуваше неверояен звук от нежен детски ангелски глас. Разсъждавах много над нещата, които ми се бяха случили в живота, за това какво искам да постигна и за какво мечтая, на какво се надявам и за какво се натъжавам. Вярвах, че ще намеря решение на болезнени за мен въпроси и кураж да осъществя и открия отговора на повечето от тях. Изцяло се потопих в гласовете на будистите, мозакът ми изключи мисловната си дейност и се отпусна. Беше нещо вълнуващо и неописуемо добро за слуха и очите ми. След като си тръгнахме от храма, излязохме на улицата а една жена стоеше на пътя с малки кошнички пълни с ориз и чувал с други вкусотии. Научих, че това е храната, която местното население приготвя за будистите всяка сутрин. Останахме на улицата и изчакахме да се разсъни, беше около 6:00ч. сутринта, будистите излязоха на улицата и започнаха да събират даровете харана от вярващите. Така разбрах, че това е една церемония, в която от векове хората са дарявали храна за здраве, мир и любов, на молещите се за тях будисти.
Успяхме още няколко пъти да посетим различни храмове по време на молитвени церемонии в ЛП. На една от тях будистите се обърнаха към нас и ни подканиха да им задаваме въпроси. Научихме, че от малки децата влизат в храмовете. Те идват от бедни семейства и тове един от начините да посещавата училище и да имат безплатна храна, а когато навършат 20 години имат право да избират дали да продължат пътя си на будисти или да поемат по свой собствен път.
С момичетата пътувахме на всякъде в Лаос, като решихме това да стане на автостоп и ни се получи много добре.
Първата дестинация след ЛП беше Ванг Виенг, малък курортен град с много туристи. Разположен по протежението на леко течаща река на име Нам Сонг (Nam Song River). Заобиколен е от поразителни варовикови планини, извисяващи се варовикови карстови скали и пещери. Има много пещери и лагуни, които са приятни еднодневни екскурзии. Tham Poukham, на запад, е пещера със синьо-зелена лагуна и легнала статуя на Буда, която посетихме благодарение на едни тайландци, които спряхме на автостоп. Градът е дом на манастирите от 16 и 17 век.
Първото скално катерене вав Ванг Виенг става през 2002 г. от полу-френски, полу-лаоски катерач на име Дейвид. Първото място, което той наковава е в Да Даенг, на 2 км западно от Ванг Виенг по р. Нам Сонг. Повечето от скалите са високи над 200 метра. Vang Vieng има около 200 маршрута от 4a до 8b с още маршрути от 6b + до 7a +. Страхотно място, но за съжаление с момичетата не успяхме да се организираме да посетим секторите и да катерим.
За това пък успяхме да видим как местното население честсва и се наслаждава на празника 1-ви май. Лаос е комунистическа държава от 23 август 1975 г.
След това се спуснахме към Виентян, националната столица на Лаос. Където отново бяхме впечатлени от будистките храмове и техните позлатени ступи. Виентян, смесва френско-колониалната архитектура с будистките храмове като златния Pha That Luang от 16-ти век, който е национален символ.
Лаоската народнодемократична република е френски протекторат до 1949 г, когато получава независимост. Центърът с арката е в невероятно красив френски стил, а на гонга бяха изобразени флаговете на всички страни.
Посетихме и един от най-известните Буда паркове в света Xieng Khuan (Духовен град). Паркът съдържа над 200 индуски и будистки статуи и е създаден през 1958г. Разположен е на 25 км югоизточно от Виентян на поляна край река Меконг.
Приключенията и изненадите така и не свършваха. Всеки ден се срещахме с различни хора, било то на стоп от град на град, или в самия град. Най-страхотната покана, която получихме бе прекрасния театър, който посетихме. Беше много истинско, сякаш мисълта, която се прокрадваше в главите и на петте ни, се появяваше и пред очите ни. И докато се мотаехме по една от главните улици в центъра на Виентиян, изведнъж предложенето се появи неочаквано. Покана за театър... спектакълът беше невероятен. А ние бяхме най-щастливите момичета на света. Когато бяхме заедно, наистина беше забавно, женската енергия, която завихряхме около нас се разпростираше във въздуха и ние наистина привличахме хубавите неща с лекота.
За съжаление в навечерието на театъра имаше буря, която бе причина за спиране на тока и прекратяване на спектакъла. Въпреки това вечерта ни бе изпълнена с много вълнения и пърхащи в корема емоции. На другия ден обсъдихме плана си. Аз, Жени и Габи решихме да продължим към Такек, а Миленка и Шели останаха да изгледат продължението от спектакъла на следващия ден.
Административен център на провинция Кхаммуан. Град Такек е създаден от властите на Френски Лаос, през 1911 г. и играе важна роля по време за борбата за независимост през 1945г. Такек е разположен в равнинна местност на брега на река Меконг. На отсрещния бряг на реката се намира тайландският град Наконпаном. Разхождайки се из улиците, водещи от градския площад Thakhek, разкрива френски вили и магазини. А атмосферата вечер с всички ресторанти и сергии за хранене е много оживено с туристи, като нас.
Такек - меката на катеренето.
Само на 12 км от Такек се намира и най-големия скален катерачески обект. Неговото име е Pha Tham Kam, на гърба на красивата пещера Xieng Liab Cave. Откривателите на това място са семейство от Германия, Volker и Isabelle Schöffl. С помоща на “Green Discovery Laos” те получават позволение да отворят обекта за катерене.
През януари 2010г. Volker заедно с група от 17 човека наковават първите 50 маршрута. А през ноември същата година Таня и Ули, с които се запознахме решават да останат и да създадат курорт за катерачи. И двамата са невероятни катерачи, а аз харесах Таня не само заради нейната стройна и финна фигура, като една сериозна катерачка, но и заради силния характер, дисциплина и организация, с които ръководеше прекрасния курорт: “Green Climbers Home”.
Курортът е построен на една поляна, архитектурата на бунгалата са изцяло в азиатско-лаоски стил, определено не се губи автентичността на мястото. В средата на поляната се намира рецепцията с ресторанта, където ни посрещна Таня, за да ни запише и настани. В кръг около ресторанта са построени и бунгалата. Ние спахме в палатки, ниско бюджетни, но пък изцяло оборудвани и не ни липсваше нищо. Хигиената в курорта също беше на ниво, а санитарния възел като бани с душове и тоалетни беше в едно от бунгалата. Зад бунгалата се извисяваха величествени и красиви скалите. Мястото предлага маршрути от 4-та до 8c категория, разбира се има и такива, които са в проект и все още не са наковани.
Скалите са под формата на различните видове варовикови образования, осигуряващи най-доброто спортно катерене в много различни стилове. Започва от много структурирани лесни маршрути, вертикални и леко извиващи се с лицево катерене, 3D сталактити и туфи до гигантско хоризонтално катерене на тавани.
Дължината на маршрутите варира от 12м до 55м. Общо маршрутите са около 321 с по-малко от 15 минути разстояние от курорта, като най-далечните маршрути са на разстояние до 30 минути пеша. Инвентар може да се наеме от Таня. Ние съответно си бяхме взели само личния инвентар, като седалка и протриващо, но въже, примки и магнезий бяхме наели от там.
Медицината в Лаос не е много развита. За това ние много внимавахме в катеренето, макар клиниката в Такек да беше на ниво. Наложи ми се да я посетя, но заради ваксина срещу бяс. В столицата Виентян ме ухапа куче, за това предприех мерки. Посетих няколко клиники, следвайки картончето, което ми дадоха за ваксиниране срещу тетанус и бяс от ухапването.
Катеренето в Такек беше изпитание за мен. За първи път усещах на допир скалата, а тя ме допусна до себе си с голяма лекота. По време на катеренето излязох извън зоната си на комфорт, макар да бях с момичетата някак не усещах това доверие, което изпитвах по принцип към моя партньор в катеренето. Трудно ми е да се доверявам на хората, а когато го направя то е искрено и дълбоко. Не беше лесно, понякога свикваш с някого, с неговата сила и подкрепа. Знаеш, че той е с теб независимо от всичко и все пак, ситуациите не винаги са същите. И както се случва често трябва да се изправиш пред промяната и липсата на доверие към някого, да се отпуснеш и да продължиш на горе. Маршрутите, които катерихме не бяха трудни, но горещината ни смазваше. Температурата в Лаос е около 38 градуса почти през цялата година, а сезоните са два: дъждовен и горещ. Въздухът е влажен, затова ни се налагаше да топим ръцете си обилно с магнезий. Катеренето в горещо и влажно време е голямо изпитание, но и с това се справихме.
Понеже бяхме в дъждовния сезон понякога валеше обилно, но затова пък ресторанта предлагаше наистина приятна и уютна дзен обстановка, където се събирахаме катерачи от цял свят. Самите ние се уединявахме на някоя маса и всяка от нас се потапяше в мислите си под звуците на обилния дъжд. Аз лично медитирах, влизах си в моето собствено аз и се унасях. Беше интересно да наблюдаваш самия дъжд. Капките се изсипваха една след друга в силна струя целеустремена на долу към земята, но аз така се бях фокусирала в самите капки, в самата им форма и честота на падане, че дори не навеждах погледа си по-надолу от нивото на носа, за да видя на къде са се насочили. Гледах в хоризонта и се наслаждавах на настоящия момент.
В Лаос имахме различни възможности за разходки. Карахме колела, плувахме с лодки, предвижвахме се на автостоп. Всеки ден беше различен и изпълнен с невероятни емоции. А самата страна е естествено дива, все още непокътната от света. Все още такава, каквато е създадена от Бог.
В края на моето пътешествие научих много неща, осъзнах най-вече, че когато си отворен към нещата, които ти се случват стреса намалява, страховете изчезват и правиш първата крачка към свободата. Научих, че да бъда честна по отношение на слабостите си ме води към смиреност. Борих се с много чувства и емоции до този момент в живота, но осъзнах, че да бъдеш себе си, автентична и показваща уязвимост са водещи решения и трябва да ги показвам. Все пак най-добрия начин да използваме живота си е да го посветим на нещо, което обичаме. Бъдете истински.
