Има хора, който носят в себе си потребността си да се състезават, да се мерят. Все гледат часовниците, подобряват лични или чужди рекорди. Пренасят бързането и припряното си поведение в планината. Блъскат хората по пътеките, по скалите или където ги сварят. Те, обаче, са забравили един важен факт- за сега никой не е успял да победи времето. Не случайно в религиозните вярванията на почти всички народи, едно от главните непобедими божества е това на времето.
Планината е първата която разбира, че си отишъл при нея с нечисти помисли и ти дава знак. Малък и деликатен. Ако не умееш да го прочетеш знакът е малко по-явен и отчетлив. Така до като отидеш следващия път без желанието за мерене, а с хармонична душа и смирение. Понякога минават много рейнкарнаций преди да научим този урок, но в крайна сметка всичко си идва на мястото. Планината не наранява или убива, защото тя обича всичко и всички. Нараняваме се сами и сами се убиваме. Планината само ни учи как да погледнем към себе си и как да постигнем вътрешния мир описван от мъдреци живяли преди хиляди години.
Има и хора, който в сърцата си вместо хармония носят амбиция. Част от тях също отиват в планината, за да се мерят. Те не носят часовници за тях времето няма значение. За тях е важна амбицията и постижението. Целта и победата. Завладяването и покоряването. Но непобедимото не се побеждава. Планината успокоява, радва, дава сила и балансира, а на тези с амбициите дава същите знаци като на тези с часовниците. И всеки път им повтаря, че пътят към върха е толкова дълъг и продължителен колкото и пътя и към сърцето. Защото на върха намираме само това което сме намерили в сърцата си.
Третият тип хора са тези, който вместо часовници и амбиция носят в себе си вътрешен мир. Той се разпилява в цялото им същество и не може да се намери на китката, в бицепсите, в сърцето или в ума. Този вътрешен мир витае свободно и се свързва с духа на планината, а хората който го притежават смятат планината за свой закрилник. Те стават едно цяло с нея и дишат и живеят едновременно с нейния ритъм. Те са в планината и планината е в тях...
22 Април 2017г.
Мисли след катерене
Тако Младенов
E -mail: tbm_climb@abv.bg
Skype: tako.mladenow
Планината е първата която разбира, че си отишъл при нея с нечисти помисли и ти дава знак. Малък и деликатен. Ако не умееш да го прочетеш знакът е малко по-явен и отчетлив. Така до като отидеш следващия път без желанието за мерене, а с хармонична душа и смирение. Понякога минават много рейнкарнаций преди да научим този урок, но в крайна сметка всичко си идва на мястото. Планината не наранява или убива, защото тя обича всичко и всички. Нараняваме се сами и сами се убиваме. Планината само ни учи как да погледнем към себе си и как да постигнем вътрешния мир описван от мъдреци живяли преди хиляди години.
Има и хора, който в сърцата си вместо хармония носят амбиция. Част от тях също отиват в планината, за да се мерят. Те не носят часовници за тях времето няма значение. За тях е важна амбицията и постижението. Целта и победата. Завладяването и покоряването. Но непобедимото не се побеждава. Планината успокоява, радва, дава сила и балансира, а на тези с амбициите дава същите знаци като на тези с часовниците. И всеки път им повтаря, че пътят към върха е толкова дълъг и продължителен колкото и пътя и към сърцето. Защото на върха намираме само това което сме намерили в сърцата си.
Третият тип хора са тези, който вместо часовници и амбиция носят в себе си вътрешен мир. Той се разпилява в цялото им същество и не може да се намери на китката, в бицепсите, в сърцето или в ума. Този вътрешен мир витае свободно и се свързва с духа на планината, а хората който го притежават смятат планината за свой закрилник. Те стават едно цяло с нея и дишат и живеят едновременно с нейния ритъм. Те са в планината и планината е в тях...
22 Април 2017г.
Мисли след катерене
Тако Младенов
E -mail: tbm_climb@abv.bg
Skype: tako.mladenow
