Вдъхновението се оказа в основата на този сайт. А в основата на вдъхновението се оказаха родните журналисти. Тези, който забравиха, че информацията, преди всичко, трябва да ограмотява и обогатява.
Следват факти лишени от художествена измислица:
1.След като през далечната 1995 година Тончо Тончев и Радко Рачев изкачиха шестия по височина осемхилядник – Даулагири, изцяло на собствени разноски, в пловдивски вестник излезе статия по въпроса със заглавие: „Двама Българи изпиха 20 литра ракия и изядоха 2 кози на 5000 метра“.
2. При гостуването на Ерар Лоретан / третият алпинист изкачил всички осемхилядници/ в България, в пресата излезе статия за това как и защо алпинистът е попаднал в затвора.
Не останах и аз извън тази класация. Всичко започна в студентските ми години когато написах два пътеписа - „В сянката на една свирепа стена“ - история за катеренето ни по северната стена на Матерхорн и „Сто години след англичаните“ – пътепис за трънския край.
Във вече не съществуващо списание статиите ми бяха публикувани, но с променени заглавия, променени изречения и фактологични грешки. Махнах с ръка и забравих…
Последва дълга поредица от подобни прояви:
1. След завръщането ни от петхилядника Арарат, в уважаван вестник излезе колонка за нашето успешно изкачване, но с грешни имена и грешна височина на върха.
2. По време на катеренето ни на Матерхорн, пловдивски ежедневник обяви Тончо Тончев, Жеко Вътев и мен за пловдивчани.
3. През 2007-ма година започнах да организирам алпиниада на трънското ждрело на река Ерма. Журналист с инициали МК, написа цяла страница не за проявата, а за инцидентите, който съм преживял; как трима алпинисти загинали на Матерхорн и за приятелството ми с вече загиналия на Еверест, Христо Христов.
4. Когато за втори път, български алпинисти направиха премиера в Хималаите през 2005 година, журналист с инициалите МК, написа отново цяла страница в която ни представи в жълтия оттенък, използвайки името ми и част от снимките ми. Идеята на статията и този път не бе да запознае хората с една непозната част от Хималаите и факта, че там са успели български алпинисти.
5. След успешното ни изкачване на Пик Щуровски в Кавказ, журналистка с инициали М.К., написа за мен статия за травмите ми, за болките ми в коленете и за това колко зъба са ми извадили. Същата журналистка написа и основните жълти редове за приятеля ни Христо Христов, който през 2004 та година изкачи Еверест без кислород, но остана в прегръдките му за вечни времена.
Статиите за експедицията Еверест от 1984 година и Лотце от 1981 година са в същия тон: Алпинистите са партийци и слуги на управляващия апарат; че Методи Савов е с отрязани пръсти на краката; втората жена на Христо Проданов е полковник от ДС и още много изречения пропити с глупост и сензация.
Ще напомня, че изкачването на Еверест от 1984 година бе обявено от хората в България за събитие на 20-ти век, а маршрута по западния гребен и до днес не е повторен.
Може би има и още, но ще спра, защото всичко това в мен породи една безкрайна тъга и вдъхновението да създам този сайт.
БЛАГОДАРЯ НА:
Ива Дойчинова от радио FM+,
Цветелина Абрашева от БНТ,
Веси Паскова от сутрешния блок на БНТ2,
с който се получиха адекватни предавания!
БЛАГОДАРЯ НА:
Краси Проданов от списание „Усури“, който публикува статията ми „Победител без състезание“
Валерия Динекова от списание „Върхове“, която публикува разказа ми „Последни метри“
Никола Леваков, който публикува разширения вариант на разказа „Последни метри“ в сайта на магазин Екипировка.
24.10.2017г.
Тако Младенов
E -mail: tbm_climb@abv.bg
Skype: tako.mladenow
Следват факти лишени от художествена измислица:
1.След като през далечната 1995 година Тончо Тончев и Радко Рачев изкачиха шестия по височина осемхилядник – Даулагири, изцяло на собствени разноски, в пловдивски вестник излезе статия по въпроса със заглавие: „Двама Българи изпиха 20 литра ракия и изядоха 2 кози на 5000 метра“.
2. При гостуването на Ерар Лоретан / третият алпинист изкачил всички осемхилядници/ в България, в пресата излезе статия за това как и защо алпинистът е попаднал в затвора.
Не останах и аз извън тази класация. Всичко започна в студентските ми години когато написах два пътеписа - „В сянката на една свирепа стена“ - история за катеренето ни по северната стена на Матерхорн и „Сто години след англичаните“ – пътепис за трънския край.
Във вече не съществуващо списание статиите ми бяха публикувани, но с променени заглавия, променени изречения и фактологични грешки. Махнах с ръка и забравих…
Последва дълга поредица от подобни прояви:
1. След завръщането ни от петхилядника Арарат, в уважаван вестник излезе колонка за нашето успешно изкачване, но с грешни имена и грешна височина на върха.
2. По време на катеренето ни на Матерхорн, пловдивски ежедневник обяви Тончо Тончев, Жеко Вътев и мен за пловдивчани.
3. През 2007-ма година започнах да организирам алпиниада на трънското ждрело на река Ерма. Журналист с инициали МК, написа цяла страница не за проявата, а за инцидентите, който съм преживял; как трима алпинисти загинали на Матерхорн и за приятелството ми с вече загиналия на Еверест, Христо Христов.
4. Когато за втори път, български алпинисти направиха премиера в Хималаите през 2005 година, журналист с инициалите МК, написа отново цяла страница в която ни представи в жълтия оттенък, използвайки името ми и част от снимките ми. Идеята на статията и този път не бе да запознае хората с една непозната част от Хималаите и факта, че там са успели български алпинисти.
5. След успешното ни изкачване на Пик Щуровски в Кавказ, журналистка с инициали М.К., написа за мен статия за травмите ми, за болките ми в коленете и за това колко зъба са ми извадили. Същата журналистка написа и основните жълти редове за приятеля ни Христо Христов, който през 2004 та година изкачи Еверест без кислород, но остана в прегръдките му за вечни времена.
Статиите за експедицията Еверест от 1984 година и Лотце от 1981 година са в същия тон: Алпинистите са партийци и слуги на управляващия апарат; че Методи Савов е с отрязани пръсти на краката; втората жена на Христо Проданов е полковник от ДС и още много изречения пропити с глупост и сензация.
Ще напомня, че изкачването на Еверест от 1984 година бе обявено от хората в България за събитие на 20-ти век, а маршрута по западния гребен и до днес не е повторен.
Може би има и още, но ще спра, защото всичко това в мен породи една безкрайна тъга и вдъхновението да създам този сайт.
БЛАГОДАРЯ НА:
Ива Дойчинова от радио FM+,
Цветелина Абрашева от БНТ,
Веси Паскова от сутрешния блок на БНТ2,
с който се получиха адекватни предавания!
БЛАГОДАРЯ НА:
Краси Проданов от списание „Усури“, който публикува статията ми „Победител без състезание“
Валерия Динекова от списание „Върхове“, която публикува разказа ми „Последни метри“
Никола Леваков, който публикува разширения вариант на разказа „Последни метри“ в сайта на магазин Екипировка.
24.10.2017г.
Тако Младенов
E -mail: tbm_climb@abv.bg
Skype: tako.mladenow
